Импийджмънт синдром на тазобедрена става или фемуроацетабуларен импийджмънт синдром

Какво представлява това състояние ?

Фемуроацетабуларен импийджмънт синдром е състояние , при което се образува допълнителна кост върху една или двете кости участващи в образуването на тазобедрената става . Това води до заемането на неправилна форма на тези кости . Поради анатомично несъответствие на двете кости се получава контакт между допълнително бразуваната кост и ставния хрущял .

Какви са симптомите на фемуроацетабуларен импийджмънт синдром ?

В много от случаите това състояние може да е безсимптомно , но с развитие на състоянието , пациентите мога да се оплакват от следните симптоми :

  1. Чувство на блокирана , щракане или придърпване на тазобедрената става .
  2. БОЛКА в областта на тазобедрената става или слабините от страната на увредата .
  3. Скованост или ограничение на обема на движение на ставата .

Кои пациенти са предразположени към появата на фемуроацетабуларен импийджмънт синдром ?

Фемуроацетабуларен импийджмънт се среща най-често при пациенти , които отговарят на следните характеристики :

  • Пациенти от женски пол са по-високо предрасположени към увредите на ацетабулума
  • Пациенти , които страдат от дисплазия на тазобедрената става .
  • Пациента със слабост на съединителната тъкан , която води до халтавост на тазобедрената става .
  • Пациенти , чиято професия или спортна дейност е свързана с чести повтарящи се микротравми на тазобедрената става .
  • Пациенти претърпяли травма на тазобедрената става .

Какви усложнения може да се очакват ако не се лекува ?

При нелекуване на фемуроацетабуларен импийджмънт синдром се нарушава нормалната анатомия на тазобедрената става , което води до ранно износване на ставния хрущял и може да доведе до скъсване на лабрума на ставата . С напредването на симптомите и продължителното унищожаване на ставния хрущял се стига до тежка загуба на обема на движение на ставата и ранна инвалидизация .

Какво е лечението ?

Избора на метод на лечение зависи от тежестта на симптомите . При случаите с леко изразена симптоматика , може да се започне с консервативно лечение (медикаментозно и физиотерапия) . При неуспех на консервативното лечение се преминава към оперативно лечение . Във времената на бурното развитие на технологиите , връх в лечението на тези състояние заема артроскопското лечение .

При развили се тежки усложнения и ненавременно проведено лечение , се преминава към ендопротезиране на тазобедрената става .